„Възгледите на един учител за народното творчество“.

В деня на народните будители гледах моно-спектакъла на Камен Донев „Възгледите на един учител за народното творчество“. Останах очарован от това, което учителя Донев представи за повече от 2 часа. Стана ми хубаво от факта, че най-накрая в зала едно на НДК, където напоследък преобладават чалга ритми или соц естрада със съмнително качество, се случи нещо, което действително е свързано с културата. За 2 часа Камен Донев скача, тича, игра, танцува народни танци( и то как ), пя, рецетира и дори се превърна в музикален инструмент. Направи шоу, каквото играят в Карнеги хол. Темите бяха познати на всички и всеки се смя от все сърце на прекрасната интерпретация на живота, който живеем.

Лафовете: „Чужденците идват у нас и се женят… Представяте ли си от какво бягат?” ме просълзиха.

Адмирации и благодаря г-н Донев, че върнахте културата на НДК-то на културата J

Малък човек – голяма претенция

Всеки ги е срещал на всеки му се налага в един или друг момент да се занимава с тях. Общи характеристики: дребнавост, злопаметност, отмъстителност, свръх раздуто его (в общият случай без покритие) и нулево чувство за отговорност. Интересното при този човешки екземпляр е абсолютното му убеждение, че другите съществуват за да угаждат нему и по-възможност да му вършат работата. Изискванията на малкия човек винаги са свръх, претенциите са до небето, а възможностите във всички аспекти крайно незадоволителни. Наскоро ми се наложи отново да се сблъскам с пак с дребнавостта и злобата на едно малко човече, изумително е с какъв хъс подхожда към вършенето на гадости и колко голямо е желанието другият да бъде наебан.
Смятам, че корпоративната етика има необмислени аспекти, и че трябва да бъде позволено да можеш да настъпиш и смачкаш малкото човече и дребнавостта му. И без това то се мотае някъде около подметките ти.

P.S. Да го духат малките хора и дребното им жалко съществуване!

Park life! Аре пак простотии!

Тамън се зарадвах, че най-накрая и в София ще си имаме фестивал, готин, спретнат, на хубаво място, с тенденции да се превърне в нещо голямо, и аре пак разочарование. „Изненадата“ се оказа цената на билетите – 30 евро за 3 дни, с уговорката че в полунощ се превръщаш в тиква и си тръгваш, и 45 евро ако искаш да се забавляваш до сутринта. Такаааа… нещо не мога да зацеля защо са толкова високи билетите? 45 евро за 8 банди разпределени за 3 дни, това какво се пада по 2 банди и малко на ден!?! Никаква информация за after party-тата-кой, какво, как, къде, защо-нищо. Явно организаторите нещо пак са се объркали, защо ми е да давам 45 евро за да ида в Борисовата, когато срещу 59-69 евро мога да получа транспорт, кемпинг и 4 дни нон стоп музика от 18:00 до 05:00 на EXIT FEST, където ще свирят: Korn, Maniac Street Preachers, Moby, Kraftwerk, MADNESS, или пък за 150-180 евро – отиваш на Sziget в Унгария за 7 дни с платен кемпинг 20 и кусур сцени, нон стоп парти и развлечения и банди от ранга на:SKA-P, Fatboy slim, Placebo, Faith No More, , The Offspring (и това са само тези от main stage).
Ясно ми е, че такива фестове като EXIT и Sziget не са започнали от воле, но все пак не са и тръгнали веднага да си го мерят с големите. Освен това някой сеща ли се, че тази глупост с до 12 часа ако не си си купил от скъпите билети, ще доведе до масово преселване, към Лилии, Сцена и т.н., което пък може да даде на Чичко Ушев повод, най-накрая да си пробва новия закон за бирата?
Та както казах аха аха да е готина фестивала ама не съвсем.

С ЦИЦИТЕ НАПРЕД!!!

„Ша ти дам да ми видиш циците ако ми напишеш курсовата работа.” Това е предложението, което ми направи Валя Секса, една колежка от университета. Аз останах в шок, малко след това отказах, още малко след това се усетих, че съм се преебал, защото предвид интелектуалния багаж на Валенцето, който както може би се досещате, не кой знае колко, съвсем спокойно можех за цената от 1,20 лв. да скокна до referat.com и след това да оплакна окото, но за съжаление както се казва: „Или си тарикат или си балък”. Тука е ясно аз от кои съм. Тази не толкова невинна случка ме накара да се замисля и да осъзная защо аджеба в последно време куцо и сакато от женски пол на възраст от 15 до 30 се изтрепва да тъпче чорапи в сутиена, да ги притиска милите до безкрайност или ако има кой да плати направо да си имплантира нови ЦИЦИ! ОК и аз ги харесвам, даже много, но всяко нещо си има граници.
Явно обаче у нас циците са билет за успеха – успех, който се измерва с посетени лъскави заведения, iPhone-чета, парцалки и козметика от Мall-а и разходки със скъпи коли, виж големия джакпот идва под формата на зализан и напомпан със стероиди и комплекси ерген и мезонет в новите квартали на София. Такаааа, но явно успеха не е само това, явно днес циците, с уговорката, че са хубави и се вижда над 2/3 от тях, могат да осигуряват и добро отношение от органите на реда, две висши образования за три години, безплатни таксита и други разни привилегии, които са недостъпни за клетите мацки, които си нямат цици или просто не искат да ги показват.
Както казах по-горе и аз харесвам цици, но искам да знам КОГА ДА ГО Е*А СТАНАХА НАЙ–ВАЖНОТО НЕЩО ЗА УСПЕХ В ЖИВОТА?!?!?!

P.S. За мацките с циците: Браво момичета само така докато не увиснат, а ако с тях не става – вкарайте наглост и безочие, тогава успеха в живота ви е в кърпа вързан.

P.P.S. Дано ако в един момент си намерите ония зализания с апартамента да ви спука от бой!

Пак похарчихме малко пари.

Хмммм… Принципно хората от Капитал не си позволяват несериозности, но явно и при тях се промъкват тъпизми. Интересно ми е дали ще можете да намерите себе си в настящото изследване. А по принцип смятам, че излседване на тази тема с таргет аудитория 15-19 години е меко казано – несериозно. Хайде да са ви честити социологическите изследвания, пак похарчихме малко пари.

Е няма такава гнус!!!

Добре дошли!!! Добре дошли в царството на амфетаминовите принцеси и кокаиновите принцове. Добре дошли в страната на дизайнерското обелкло, на перхидролените коси, на педераските прически и униформи, на ококорените и объркани погледи, на поклащащите се в зомбиран транс деца. ДОБРЕ ДОШЛИ В ЯЛТА!!! Знам, че съм закъснял ужасно много с този текст, но досега поради ред причини,както се оказа до една верни, отказвах да стъпя в НОВАТА ЯЛТА, защото се опасявах, че ще намеря нещо от, което ще ми се прииска да си взема душ, но от онези, при които сваляш три слоя кожа… ОТ ГНУС!!! Грозно облечни хора с грозни лица, изкривени от freak show-уто, в което участват. Танцьорки показващи свежа плът и нулеви танцови възможности, дай и на младежта да гледа зле отигран и неприкрит секс, поне когато преди 11 години момичетата танцуваха бяха аматьорки прекалили с алкохола и даваха всичко от себе си, разбирай в десетки пъти повече от това, което даваха повлеканите наречени танцьорки днес. Гнус, гадост и отврат – това беше усещането, което остави таз вечершното ми преживяване, нито едно истински усмихнато лице, освен запред фотообектива, нито една истинска емоция. НИЩО! ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО!!! Добре дошли на пазара на детски тела; пазаруват господата с житейски опит, лъскави коли, голи глави, тъпи погледи и много пари.
Ако искате да си купите нещо за едно две питиета и една две линии заповядайте, ако искате да се отъркате в кич и безвкусица това е вашето място. Ако ли не… елате под земята, май наистина там се случват истинските неща

Jamie Woon – приятна изненада.

Супер попадение, пича може някой да го намери за лигав, но пее адски добре и парчето е много готино.

Какво искат мъжете.

Днес попаднах на една крайно забавна и същевременно много добре описваща моите, а и тези на моите приятели изисквания за бъдещите ни приятелки, статия. 

10 неща, които тя трябва да може:

Жените имат цял списък с изисквания, на които мъжете трябва да отговарят. Да има стабилна професия, да е образован, да е джентълмен, да има хубава кола и тн. А какво предлагат те?

 

Достатъчно ли е една мацка да има големи цици? Бая хора тука ще кажат „Да“. Ама ние решихме да се направим на претенциозни и подготвихме едно списъче, с условия на които тя трябва да отговаря:

 
Да може да пие алкохол: Не казваме да жули по осем големи уискита на вечер, но да не трябва да я носиш след една водка. А и е хубаво, когато твоето момиче ти прави компания за по бира.
Да може да изкара три дни на палатка: Няма да ходите само по петзвездни хотел я! Малко приключенски дух от време навреме е много полезен. Ако спи на палатка 2-3 дни без да мрънка, намерил си жена, с която ще си изкарваш страхотни почивки.
Да има книжка. Поне колкото да прибере колата от Точка А до Точка Б, ако всички други са пийнали.
Да може да стегне чанта за петдневно пътуване за 30 минути. Някои жени искат две седмици преди да тръгнете на някъде да имате предначертана програма за всичко, което ще правите. Те стягат багаж три дни, мъкнат лекарства достатъчни за малка лечебница, дрехи за топло и студено време, към три рола тоалетна хартия, хранителни провизии, с които в случай, че ви сполети природно бедствие да оцелеете пет дни. Много е досадно.
Да сменя крушка. Ако няма мъж наоколо какво ще прави, на тъмно ли ще стои? А ако я научиш да отпушва тръби и да поправя колата цена няма да има.
Да знае кога какво да облече. Тя има в гардероба си както малка черна рокля, така и дънки и тениски. Обича да ходи и с маратонки, и с високи токчета. Може да бъде небрежно секси и убийствено елегантна, в зависимост от случая.
Винаги готова. Във всеки един момент може да я изненадаш с идея да отидете на басейн например. Това не трябва да е единствената причина да си направи кола маска. Жената на място само грабва банския и готово.
Да може да сготви нещо. Или най-малкото да знае какво мезе да нареже за ракията.

 

Да може да прекарва време без теб. Тя е твоето момиче, ако не ти звъни през минути, но винаги се радва да те чуе, когато ти й се обадиш.

 
Да може да прави свирка. Да не каже някой, че само за секс мислим, ама ако не иска да прави свирка, тази връзка ще бъде много трудна.

http://78.90.206.18//news_single.php?id=1236

Аман от проста паплач

В последно време ми се налага да се примирявам с факта, че в моят не страхуващ се от новото, модерен и скъп университет е фрашкано с идиоти. Мразя да се примирявам. Положението тотално е отишло по дяволите, сборният интелект на колегията е в пъти по-малък от сборният интелект на средното ми училище, а по презумция висшето учебно заведение е за онези, които са били малко по-напредничави между 8 и 12 клас. Отвратително е усещането да се срамуваш и да се чувстваш неудобно от факта, че имаш обща култура, че четеш книги, че си се запознал с учебният материал преди лекцията и имаш желание да побеседваш с преподавателя. Анатема. Смърт за знаещите, ние искаме да можем да си говорим спокойно за свирки, чалга, лак, маникюр и прашки по време на лекциите – така звучи неизказаното желание на колегите ми. Доскоро таях лоши чувства към преподавателите, но вече ги разбирам, да наливаш вода в пробито корито си е тъпа работа, очарователно е че все пак има и няколко изключения, които имат желанието да ни накарт да помислим, да ни разкажат за неща, които ние трудно бихме открили сами или просто да споделят дългогодишен опит, което си е супер бонус. Обикновено на тези лекции сме между 5-10 души.
Иска ми се университетът ми да е място където по коридорите се разхождат умни и мислещи хора, преподавателите да виждат пред себе си хора искащи да се учат, а не стадо говеда, което мучи, бучи или си говори на висок глас по телефона и искам факта, че имам висше образование да не се обезценява всеки ден.

Леонид Афремов

Попаднах на тези красиви импресии от града на мечтите ми – Амстердам, надявам се и други да ги харесат.

Bushmills is no friend of mine!

Roisin Murphy ще пее по повод 400-ят рожден ден на Bushmills. На пръв поглед нищо не може да се обърка в тази ситуация, за съжаление всичко се обърка. Точно на такива рожденни дни най-мразя да ходя, рожденника е недоволен ако подаръка му не е супер скъп, сам си носиш пиенето и се носи леко неудобство в атмосферата. Нещо подобно се оказа и 400-ят рожден ден на Bushmills. При обявено начало от 19:00 и  цена на билета 45 лв, Roisin се появи в 22:00. Извинявам се, но това е първият случай при, който ми се налага да чакам 3 часа да излезне даден изпълнител, а съм бил на концерти на далеч по-големи звезди. Освен това след като през цялата кампания се носеше неизказаното обещание за поне едно малко, за здравето на нашия приятел Bushmills, се оказа, че ще си плашаме пиенето, и то напо-висока от обикновенната цена.

Roisin беше готина както винаги, но сякаш и беше досадно. Изпя си песните по ноти (точно 2 часа), показа малко костюми, но енергията и сценично поведение ги нямаше никакви.

С извинение, но смятам, че при билет 45 лв и толкова шум трябаше да се постараят малко повече.